1 глава- Яроста на Сакура

Ще го пречукам, ще го убия, ще го направя на пихтия. Как може Лий да е толкова ТЪП?!
- Спри се идиотино зелена!- крещях аз гонейки го по улиците на Коноха като луда.
О, само да го хвана ще му опърля рошавите вежди, ще го острижа нула номер, ще му напъхам чадър в задника и ще го отворя! Сващате ли колко съм бясна? Такъв зелен въхър ще му дам, че четката му за зъби ще се пенсионира. Да ви разкажа ли какво стана? Ух, добре. Имах мисия с Лий и то в Коноха и на всичкото отгоре Д ранг мисия?! Просто трябваше да подслушаме обекта и това е. Влязохме в едно заведение където беше " жертвата" ни, а там още при влизането някакъв дръвник ме обара и Лий му се нахвърли, но обарвача го отблъсна и рошльото падна в несвяст. Събрах чакра в юмрука си и халосах обарвача, който се насочваше към нокаутирания Лий с ясното намерение да го пречука. Онзи разби стената, но си развалих прикритието, обекта избяга, не се справих с Д ранг мисия и на всичкото отгоре Тцунаде ни чете конско, но по- главно на мен.Та сега схващате ли защо го гоня? Предполагам че да. Продължавам да го гоня, а изродя сякаш няма никакво намерение да спре, следователно аз също.
- Убий до Сакура- чан - се чуваше от всеки срещнат приятел по време на гонидбата. Лий видя, че явно няма да се оттърве лесно и се насочи към главните порти на Коноха. Прелетя покрай шинобитата на входа, а аз след него, те горките ни гледаха като полудели. Лий хукна по някакви пътеки, но нямаше да се успокоя преди да го хвана и да го претрепя собственоръчно. Препускахме като хищник и плячка без почивка и накрая го изгубих от поглед, просто ИДЕАЛНО! Огледах се и осъзнах невероятния факт, че съм се изгубила. Заради тъпия Лий си докарах нервна криза, а съм още едва на 17, ужас. Тръгнах ругаейки в неизвестна посока, опитвайки се да намеря познат пеизаж, но разбира се с моя късмет такова нещо нямаше. Всяко дърво приличаше на предишното и имах чувството, че съм изгубена сред някакъв зелен ад. Вървях бавно, оглеждайки се, защото знаех, че гората не е най- безопасното място за разходка, още по- малко ако си момиче. Вървях из гъсталаците, стараейки се да не вдигам много шум, но без особен успех. Излязох на някаква поляна обрасла със зелен мъх. Тогава пред мен изскочиха 7 нинджи от селото на звука и се усмихнаха перверзно.
- Я какво си имаме тук- каза единия облизвайки се.- Малко куйночи, колко хубаво!
Леле, как ми заприлича на Орочимару при вида на Саске! Обходих с поглед тъпите им лица, чийто очи жадно ме изпиваха, бляк. Единия от тях се запъти към мен с думите:
- Не се тревожи ще бъдем нежни.
Останалите се засмяха и ме обгредиха. Единия се засили към мен, но аз събрах чакра в юмрука си и го отпратих на десет метра растояние. Останалите ме изгледаха изненадано, а аз се усмихнах миличко и се нахвърлих на бой. Битката продължи цели два часа, а на мен чакрата ми бе на привършване, бях скапана от гонидбата с Лий, а имаше още един, който стоеше прав и ми се усмихваше перверзно. След като нямах чакра дори да го ударя се обърнах и побягнах. Попринцип мразя да бягам, но в някой случеи е наложително, а този е от тях. Бягах колото можех по- бързо, но онзи продължаваше да ме следва. Скрих се в един храст наблизо и замаскирах чакрата си, умолявайки да не ме намери.
- Къде си розовке, ела не бягай, обещавам, че ще ти хареса.
Бляк, ебач с ебачите, само да имах още малко чакра, но нямах. Гласа му се приближаваше, а аз усещах, че скоро ще припадна, затова се насочих към шум от вода. Излезе ми късмета, намерих една рекичка, а до нея един хубав, голям дънер.
- Излез, излез малко куйночи- беше близо и май, че разбра къде съм.
Награбих дънера и с последни сили се хвърлих с него във водата. От устата ми излезе писък на болка поради факта, че бях дяволски надрана навсякъде, а ледената вода не ми помагаше особенно за болката. Виждах двойно, щях да припадна, знаех го. Последната ми мисъл преди да си затворя очите беше " Лий копеле долно, заради теб ще си умра нецелуната и детствена" С тези " радостни " мисли започна да ми се доспива, болката намаляваше и умората вземаше връх над мен. Накрая се предадох и заворих очи.
Чернокос млад мъж се излежаваше на тревата, а тъмните му очи бяха втренчени в зведите. Вятъра леко размърдваше черните му кичури коса, а на лицето ми се четеше безразличие.
Дзън. Дзън. Дзън.
Въдицата подрънкваше, сигурен знак, че нещо се бе закачило на нея. Саске се изправи и отиде да изката вечерята си от водата, но това нещо беше ПРЕКАЛЕНО тежко. " Това трябва да е нещо голямо"- мислеше си той без да осъзнава колко прав беше. Погледна по хубаво и видя, че улува му беше на какво да е друго, а човек. Чермокосия бързо нагази във водата и измъкна оттам едно розовокосо момиче И един дънер.( тва е много важно за пояснение хД) Момчето избута дървото отново във водата (ее, начи, отиде си главния герой!), вдигна бившата си съотборничка и провери за пулс. От устата му излезе една тежка въздишка на облекчение. Имаше пулс, макар слаб и едвадоловим. Нарами момичето и тръгна към временното си скривлище, носейки я на гръб.



-------------------------------------------------
Sеx is like NOKIA( connecting people) like NIKE ( just do it) like PEPSI ( ask for more) like SAMSUNG ( everyone is invited) and like Me ( TO GOOD TO BE TRUE)

2 Глава Бягство
Чернокосият заедно със своя ценен товар стигна да една поляна наблизо. По средата на въпросната поляна пламтеше ярък огън, който хвърляше светлина върху три човешки фигури, насядали край него. Щом чуха шума, причинен от Саске те се обърнаха и се загледаха в него. Той се приближи до огъня и внимателно постави своя товар върху меката трева. Отблизо можеха да се различат лицата на останалите трима. Бяха двама мъже и една жена. Единия беше слаб с бяла коса и остри, подобни на пирания зъби, втория беше едър на телосложение и на лицето му бе разположена безизразна маска, момичето имаше красива, кадифеночервеникава коса, стигаща до кръста и, а върху носа и се бяха разположили чифт семпли очила. Тримата се вгледаха в розовокосото момиче пред тях с учудване. Пръв се обади белокосия:
- Значи най- накрая си хвана момиче а? Ха ха, радвам се, вече бях започнал да си мисля, че си обратен, но защо е мокра?! Да не би след времето прекарано заедно да си се опитал да я удавиш в реката?
Саске го изгледа студено и каза:
- Шегата ти не беше много уместна Суйгетцу, това момиче го намерих почти умряло в реката и с едва доловим пулс.
Чернокосия се загледа в лицето на Сакура, като попиваше всеки детайл. Тя беше пораснала, това беше очевидно, челото и не беше вече толкова голямо, колкото го помнеше. Не я бе виждал от толкова време, как подяволиите попадна точно на нея?! Суйгетцу се размърда конфузно и реши, че явно ще е по- добре да си замълчи. Момичето с червната коса огледа розовокоската, после се обърна към Саске и го попита:
- И сега какво, ще я мъкнем с нас ли?
Яроста се четеше в очите и, които изглеждаха доста зловещо при осветяващия се в тях огън.
- Не- каза спокойно Саске- Ще и помогнем и ще я зарежем някъде и това е всичко Карин. Ще бъде ли проблем за теб?
Момичето поклати отрицателно глава и по лицето и се разбираше, че и е улекнало. Тогава мълчаливия мъж се обърна към Саске и попита със съвсем спокоен глас:
- Познаваш я нали?
Всички погледи се насочиха към него, всички без един.
- Бяхме в един отбор докато още бях в Коноха.
По лицата на съотборнииците му се изписа учудване. Всички гледаха Саске, който обаче не откъсваше поглед от бившата си съотборничка.
- Хмм- каза Суйдетцу след известно време мълчание- тя е доста хубавичка, какво чакаме, нека да и помогнем де!
Останалите кимнаха и Карин влезе в палатката да потърси медецинските принадлежности и скоро ги донесе. Имаше някой рани с който нямаха шанс да се справят, но поне помогнаха доколкото можаха. Положиха тялото на момичето близо до огъня за да може да се стопли в студената нощ. Мина се известно време, а отбор Хеби седеше мълчаливо край огъня, всеки потънал в собствените си мисли. Тогава се чу тихо прокашляне и всички погледи се насочиха към Сакура, която очевидно идваше в съзнание. Тя започна да се съвзема лека полека и усети последицие от хвърлянето си във водата. Всичко я болеше, тя не беше във цветущо състояние и веднага по навик започна да се лекува. Отбор Хеби гледаше с почуда зелената чакра обграждаща нежното тяло на момичето.
- Ти не спомена, че е медицинска нинджа- каза съвсем слисан Суйгетцу.
- И идея си нямах- каза с лека почуда Саске.
Сакура бавно започваше да се съвзема, силите и се бяха завърнали. Тя чу гласове около себе си и в съзнанието и изникна спомена за преследвачите. Стресна се, да не би това да са те, затова бързо бръкна в джоба си да провери дали кунайте и са там. Като почудо бяха, затова тя грабна единия и бързо застана в стойка готова за битка. Тогава обаче страшна болка в глезена я застигна и сълзи избиха в смарагдовите и очи. Въпреки това тя не заплака, беше свикнала на болка.
- Не се тревожи, няма да се бием с теб- чу се мъжки глас. Тя погледна и видя Джуго, който бе отпратил една от редките си усмивки към нея. Тя кимна насечено и погледна другите от хората, който явно я бяха спасили. Единия беше обърнат с гръб към нея, а другите двама я гледаха с любопитство. Белокосия се захили и каза:
- Освен, че си сладка си и буйна, ха ха допадаш ми.
Сакура го погледна студено и отвърна:
- Не ми пука дори и да си ми спасил живота, само още една дума и ще ти пенсионирам четката ти за зъби.
Усмивката на белокоското достигна навъобразими размери, нещо като Наруто при вида на рамен. Той ухилен и каза:
- Колко си благодарна, че ти спасихме готиния задник.
Не мина и секунда и Сакура се узова зад Суйгетцу, опирайки конай върху гърлото му и каза:
- Не съм безащитно момиченце, изобщо не си го и помисляй.
Карин я погледна с усмивка и каза:
- Имам чувството, че с теб ще се разберем розовокоске.
Сакура се подсмихна и свали оръжието. Тогава погледа и падна върху единственото лице, което до този момент не бе видяла. Това беше лицето, преследващо я от дълго време насам. Куйночито веднага разбра кой би трябвало да я е спасил и вътрешната Сакура извика "значи дори Учиха можел да чувства понякога!" Сакура се обърна към бившия си съотборник и каза с колкото може по- студен тон:
- Учиха.
- Сакура- кимна и Саске загледан в огъня.
Погледа на момичето го обходи изцяло, като неможеше да повярва колко красив е станал той. Черната му като въглен коса бе разрошена и щръкнала както винаги, тялото му бе стегнато и мусколесто, а очите му бяха със абсолютно същия нюанс на черното, какъвто тя ги помнеше. Преди си мислеше, че Сай прилича адски много на саске, но сега осъзна, че въпросния Сай е едно изродче пред младия Учиха.
- Трябва да се наспиш- каза и спокойно Саске, твърдо вперил поглед в огъня.
- Сякаш ти пука- каза му тя завъртайки очи.
Карин ги обходи с поглед като се чудеше как едно момиче може да говори така на Саске.
- Саке- кун- обърна се тя към него- къде ще спи Сакура?
Суйгетцу се подсмихна и посочи себе си като желаещ, а Сакура му хвърли убийствен поглед.
- Аз смятам да си ходя, не желая да ви преча- каза тя ядно вперила поглед в Саске.
Джуго поклати отрицателно гкава и каза:
- Колкото и да е не си се възтановила още и трябва да почиваш, не може да хукваш сама в ноща.
- Не се страхувам от тъмното- каза розовокоската, но трябваше да признае, че той имаше право.
Карин погледна Саске, все още чакайки отговора му.
- Няма да е при Суйгетцу, защото той ще се пробва да я изнасили, а та може и да го убие, при Джуго е тясно, няма да се съберат двамата, ти Карин не искаш да делиш палатката си с никой, значи отставам аз.
Сакура, както и всички го погледнаха учудено и тогава розовокоската каза с лукав поглед:
- Аз до страхливци не спя.
Саске я изгледа презрително и и каза:
- Нямаш избор, или при мен или при Суйгетцу, избирай!
Куйночито се вбесяваше все повче и повече. Не стига, че той отново се държеше с нея сякаш е ненужна, прашалясала вещ, ами и и заповядваше. Тя отдавна се бе опитала да си внуши, че нечувства нищо към Саске, дори се бе обяснила в любов на Наруто който обаче я отряза, казвайки, че момичето само се самозалъгва. Тя се надяваше той да греши, но ето стана чудо и русия се беше оказал прав, тя още не можеше да забрави детската си любов кум ледения блок със ангелско лице пред нея. Тя кимна в знак на съгласие, но каза, че на сутринта си тръгва. Карин и посочи къде ще спи и куйночито се запъти към палатката. Влезе вътре и започна да се успокоява, мислейки си, че всичко това е само сън и ще свършо скоро, заради гласа на най- добрия и приятел, който я викаше за нова мисия. В същия момент в палатката влезе Саске, който без да поглежда към розовокоската легна в най- далечния ъгъл на палатката. Сакура завъртя очи и легна колкото се може, по- далеч от него, мечтаейки си всичко това да свърши. Беше уморена, нормално, все пак почти се беше удавила, а после срещна човека, който си бе решила да забрави, ГАДНО! Саске не се стърпя и се обърна към нея с въпроса:
- Как е той?
Тя веднага разбра за кого става дума и започна да разказва, внимателно подбирайки думите си така, че да се опитат да наранят мъжа пред нея. Разказа за това как единсвен той не се е отказал от търсенето му колкто и да го се опитваха да го обедят да се откаже. Страно, но тя му разказа дори за любовното си обяснение към Наруто, при което очите на Саске се разшириха в аниме стил. След като приключи набързо разказаната история момичето му обърна гръб и без да каже нещо друго се унесе и заспа. Сънуваше Наруто, който се катереше по някаква стълба от змий и Саске, който му подаваше ръка отгоре и русокосия се кареше все по- бързо и по- бързо за да я достигне. Внезапно Сакура се събуди и механично погледна към спящия Саске. Той изглеждаше толкова спокоен като спеше и напомняше не за студенокръвния задник за който се представяше, а за онова момче на което розовокоската бе повелила сърцето си. Тя без да мисли се надвеси над него, чудейки се дали да слепи устни с неговите, но бързо се осъзна, излезе от палатката и побягна нанякъде. Не и пукаше къде, просто искаше да се махне. Саске отвори очите си и прокле:
- Защо подяволите не го направи глупаче?!


-------------------------------------------------
Sеx is like NOKIA( connecting people) like NIKE ( just do it) like PEPSI ( ask for more) like SAMSUNG ( everyone is invited) and like Me ( TO GOOD TO BE TRUE)

Глава 3 Неочакван обрат

Тя багаше със всички сили, а в главата и се въртеше идеята да избяга колкото може по- надалеч от човека, който караше сърцето и да бие до полуда. Защо продължаваше да го обича? Та той и бе причинил толкова болка и страдание, при това не само на нея, а и на най- добрия и приятел. Ако не беше той, сега Сакура щеше да си живее живота като нормална нинджа, да ходи на срещи, да излиза с приятели, но не. Заради този глупав красавец момичето постоянно беше заета с тренирови от изгрев до залез, само и само за да стане по- силна и да може като застане до Cаске да се чувства полезна!! Господи колко глупава е била и продължава да бъде. Все още колкото и да го отрича тя продължава да си мисли за него, за косата му, за очите му. Сънищата, изпълнени със завръщането му в Коноха я преследваха отново и отново, а нетрябваше. Отново беше слаба, същото слабо и мизерно момиченце с чиято обич той се бе подиграл, чийто чувства бе зарязал на студената пейка. Бе разбил сърцето и многократно, но тя глупачката продължаваше да живее за него. Както скачаше по клоните, ругаейки тихо Саске, пред нея изкочиха два мъжки силуета. Единия изглеждаше с добро телосложение, а другия сякаш имаше някаква брадва зад него. Както се приближаваше на фона на слънцето пробляснаха облеклата на мъжете. Черни с червени облачета.
" Акатцки"- помисли си Сакура.
Знаеше, че не може да се справи и с двамата, затова реши да се направи на заблеяна и да ги подмине, а ако не и позволят, е тогава ако не друго, то предстоеше хубава битка. Покрай нея пролетяха няколко шурикена, който момичето избегна без проблем.
" Явно няма да мине без битка"- помисли си тя.
Спря се и се вгледа в лицата на мъжете и в съзнанието и проблесна спомен от една книжка в която ги бе виждала- книжката на Шикамару. Спомни си, че той почти бе убил онзи с оръжието, а Наруто другия по- пълничкия. Доколкото знаеше се казваха Хидан и Какузо и още, че са доста силни. Шикамару и бе разказал за всички техни способности, което донякъде компенсираше превъзходството им.
- Какузо, я виж какво си имаме тук, малко беззащитно момиченце, скитащо се само в гората. Тц тц тц, днешната младеж е толкова своенравна нали?- каза неочаквано Хидан.
Въпросния Какузо само погледна Хидан и го попита:
- Какво смяташ да правиш глупако?
Хидан се усмихна дяволито, облиза се и каза:
- Имам някой идей.
Перфектното лице на розовокоската се намръщи, бе разбрала целта на идиота и в никакъв случай нямаше да стане по неговата, по- добре да умре в битка отколкото да изпълни желанието му.
- Сега бъди послушна, обещавам че ще бъда нежен- каза Хидан пристъпвайки на следващия клон, малко по- близо до нея.
Сакура събра чакра в юмрука си и с невероятна бързина удари Хидан, който най- малко очакваше това. Белокосия отхвърча назад от силата на удъра, а в цялата гора проехтя глухия звук от удъра, усилен на макс. Какузо погледна към едваизправящия се Хидан и каза:
- Това момиче май не те иска а?
- Млъквай старинна монета такава- развика се Хидан, после се обърна към Сакура с думите- Ще ти го върна, розова кучке.
По устните на Сакура се разля съблазняваща усмивка и от устните и се отрони:
- Ела ми.
Саске вече бе станал и разговаряше с другите от отбора си.
- Значи тръгваме натам така ли?- попита за неизвестно кой път Суйгетцу.
- Ако още веднъж попиташ, ще ти забия тази клечка в голямата, тъпа уста- ядосано каза Карин.
- Млъкнете и двамата, не ми е до вас- сряза ги спокойно Саске и продължи със закуската си.
Точно тогава да отбор Хеби долетя далечния тътен на удар. Четеримата се спогледаха въпросително и в съзнанието на Саске изникна едно име
- Сакура- промърмори тихо той.
Останалите се спогледаха и изяснението бързо се изписа по лицата им.
- Какво чакаме още- ухили се белокосия, надушвайки предстоящата битка.
Без да кажат и дума повече четиримата забързаха със всички сили към мястото от където идваше шума. Небеше изминала и минута когато Карин каза:
- Трима са и водят битка. Сега трябва да ги видим.
И разбира се в същия момент пред отбора се разкри страховита гледка. Сакура се сражаваше с двама от Акацки съвсем сама. Единия избълваше от устата си някакви нишкиподобни въжета, а другия се опитваше да я "погали" с оръжието си. Саске се хвърли до Сакура, грабна я като булка и се качи с нея на едно дърво. Там веднага я пусна и попита:
- Що за изроди са тия?
Розовокоската набързо обясни всичко което знаеше и Саске каза:
- Добра тогава, аз се заемам със повръщащия конци, а ти вземаш психопата с броеницата.
Розовокоската кимна бързо и направи някакви знаци с пръстите си. Тогава до нея изникнаха два сенчести клонинга. Те се засилиха към Хидан, който не очакваше двойната атака и отскочи за да ги избегне, смеейки се като побъркан, но точно тогава погледна нагоре и видя розовокоската падаща надолу към него с опистошителна чакра бликаща от юмрука и. От мощния удар Хидан бе разполувен на няколко парчета, но все още беше жив и псуваше. Сакура се обърна и видя, че Саске едва се справя, затова се засили към Какузо с целта да го разсее и успя. Той отклони вниманието си от чернокосия към момичето и остана открит за атаки в гръб. Саске само това и чакаше, промъкна се иззад Какузо и използва чидори нагаши с което унищожи четири сърца. Сакура се усмихна, избегна няколко атаки от страна на Какузо, замахна с юмрук и унищожи и петото последно сърце. Всички се струпаха около главата на Хидан, която псуваше на поразия.
- Що за изрод е това?- попита Суйгетцу с удивление в гласа.
Розовокоската обясни, че Хидан неможе да бъде убит и че единствения начин да го унищожат е чрез заравяне. Набързо изпълника процедурата и Сакура се обърна към Саске с ядосан глас:
- Не трябваше да ми помагаш, щях и сама да се справя.
- О да, повярвах си- завъртя очи той и я вдигна като булка.
Сакура ужасена забеляза, че той възнамеряваше да я носи.
- Пусни ме, пусни ме Учиха, иначе ще стане страшно. ПУСКАЙ МЕ!!!
- Стига вика вече, главата ме заболя- оплака се Суйгетцу след около половин час път в който виковете на розовокоската неспираха.
- Учиха за последен път ПУСНИ МЕ!- изкрещя ядосано тя.
- Накрай ме- бе тихия отговор който получи.
- Не ме карай да ставам страшна- заплаши го Сакура.
Той завъртя очи и продължи да я носи, пренебрегвайки възраженията и. Момичето все още не се отказваше и Саске все повече губеше търпение докато я носеше, а останалите мълчаха, е всички без Суйгетцу разбира се, който непрекъснато се оплакваше, но него кой забога го слуша? Хммм реторичен въпрос. Внезапно отбор Хеби и Сакура се озоваха пред портите на коноха.
- Какво по....
- Прибирам се у дома Сакура, какво друго- усмихна се леко Саске.

-------------------------------------------------
Sеx is like NOKIA( connecting people) like NIKE ( just do it) like PEPSI ( ask for more) like SAMSUNG ( everyone is invited) and like Me ( TO GOOD TO BE TRUE)

Яко!ЯКО!ЯКО!


-------------------------------------------------
..... Ще ти дам, от мене да си вземеш сам. От мен по много ще ти дам, да не бъдеш сам .....

суперскоооооооооооооооооооооооооооооооооооо

-------------------------------------------------
If YoU LoVe Me, dOn'T ToUcH Me, If YoU ToUcH mE, dOn'T KisS mE, IF yOu kIsS mE, DoN't FuCk mE If YoU fUcK Me, dOn'T StOp

ееееееееееееееееееееееееееее стига деееееееееееееее спами др не при един от любимите ми фикове

-------------------------------------------------
If YoU LoVe Me, dOn'T ToUcH Me, If YoU ToUcH mE, dOn'T KisS mE, IF yOu kIsS mE, DoN't FuCk mE If YoU fUcK Me, dOn'T StOp

Леле направо съм ВЛЮБЕНААААА в твоя фик Кога ще има нова глава. Пускай още . Зн че тук не е особено подходякото мястор но аз да питам. Защо не мога да отвора 2 стр на тоя фик? И на FenArt и FanFic не иска да отваря от 7 стр нататък? И при вас ли е така? Мн искам да разбира кво става нататък със Саске и Сакура

Леле направо съм ВЛЮБЕНААААА в твоя фик Кога ще има нова глава. Пускай още . Зн че тук не е особено подходякото мястор но аз да питам. Защо не мога да отвора 2 стр на тоя фик? И на FenArt и FanFic не иска да отваря от 7 стр нататък? И при вас ли е така? Мн искам да разбира кво става нататък със Саске и Сакура

  
 олеле

-------------------------------------------------
Shinobi wa mikomi ni omoi ga arimasu.

Леле направо съм ВЛЮБЕНААААА в твоя фик Кога ще има нова глава. Пускай още . Зн че тук не е особено подходякото мястор но аз да питам. Защо не мога да отвора 2 стр на тоя фик? И на FenArt и FanFic не иска да отваря от 7 стр нататък? И при вас ли е така? Мн искам да разбира кво става нататък със Саске и Сакура      олеле

Казва се "О божке" !
как може да има толко кухо създание

Свине, стига сте спамели във фика на момичето, има други теми - там спамете. Хората са се трудили да го пишат а вие спамите

-------------------------------------------------